С малко страх в очите
С малко страх в очите
сънувах сън (то може ли изобщо да се спи
когато запетаите превръщат се в сълзи)
за някакъв забравен свят на многоточия
мастилено проблясващ в храсталака на сюжетите
(държа в ръката си сред виещата тъмнина
трошиците на думите и храня с тях куплетите)
по облачната диря на въздишките коравата
като втвърден бетон действителност препуска
(отпусна ли се ще се скъсат нишките
и времето ще се изниже тихичко в пролуката)
към прозата която в дълги изречения подрежда
различните по цвят одежди на мечтите ми
(будилникът обича като кресне рано сутрин
да го поглеждам с малко страх в очите)
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
