Не иска зимата да си отива…
Ту тръгва си, ту пак се връща.
Към всеки цвят и птичи глас ревнива,
през ден градината ми в мраз обгръща.
Но сложихме април на календара
и той усмихна се – през сълзи някак,
пред себе си лалетата подкара,
че Цветница на прага е, не чака.
На Лазар кошничка с яйца в зюмбюли
реди, че и Великден се задава.
А песента на лазарките чули,
в небето птици благослов раздават.
© Венета All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
