Aug 3, 2007, 12:47 PM

С МЕН

  Poetry
837 0 14

Потанцувай с мен и нека да забравя,
че утре тихо този миг ще отлети,
че всичко ще е същото, по старому
и времето усмивките ще заличи.

Посънувай с мен и нека съм щастлива,
дори това да е единствено в съня,
И макар, че утре, нахално, улиците сиви,
отново да напомнят, че вървя сама.

Помечтай със мен и нека моят делник,
очите ми отново топло озари.
Дори за миг, аз имам нужда да съм смела,
но не мога,ако ти до мен не си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...