Aug 3, 2007, 12:47 PM

С МЕН

  Poetry
846 0 14

Потанцувай с мен и нека да забравя,
че утре тихо този миг ще отлети,
че всичко ще е същото, по старому
и времето усмивките ще заличи.

Посънувай с мен и нека съм щастлива,
дори това да е единствено в съня,
И макар, че утре, нахално, улиците сиви,
отново да напомнят, че вървя сама.

Помечтай със мен и нека моят делник,
очите ми отново топло озари.
Дори за миг, аз имам нужда да съм смела,
но не мога,ако ти до мен не си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...