Много отдавна, не беше то вчера,
/минаха точно четирсет лета/,
братче ще имаш, подшушна ми леля
и аз примирено приех те с вестта.
Дойде` в своя час, синеок, ококрен,
/напук на голямата, лоша сестра/,
белият свят ти превзе непресторено
и в пумпал превърна набързо деня.
Цялата грижа, на теб подарена,
прегръщаше сякаш бе свидна мечта,
растеше обсебен от мама, смутена
че рожба злояда превърна в борба. ...