Върви пред теб уверено
и води те.
Или те следва -
като вярно куче.
Ту неприятно лепкаво
присъствие,
ту мекото удобство
на старата обувка.
За тебе нощем
залепена е,
а денем с крАчката
по слънцето
протяга се.
Опитвал ли си някога
(поне веднъж)
от сянката си да избягаш?!
© Дора Павлова All rights reserved.
Благодаря Ви, че се спирате тук!
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!!!