С очите си знак ще и дам
Ще изтропа с токчета в мрака,
и не с косата ще дойде при мен.
От толкова време я чакам,
че едва ли ще бъда смутен.
Ще седне съвсем предпазливо,
с водопадни коси от атлаз.
Навярно ще бъде с червило,
ще ми шепне с момичешки глас.
Ще ми хване ръката с любов,
с усмивка, по женски суетна.
Ще попита дали съм готов
да отпия вода от Лета.
Със очите си знак ще ù дам,
без намек за страх и измама.
Ще поема тогава на Там,
откъдето връщане няма...
© Димитър Никифоров All rights reserved.
