С окови не ще да ме хванеш...
владея вълшебство едно,
с което превръщам се в пепел...
и вземам пак вид на човек.
С ромфея не ще ме промушиш...
по-бърз съм от вятъра аз...
не ще ти с юмрук ме докоснеш...
все още жадуваш ли рат?
Възможно е с думи да свърши...
да стиснем задружно ръце...
Не всичко решава се с кърви...
за всичко е нужно сърце...
© Андрей Андреев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
