С окови не ще да ме хванеш

Поезия » Философска

404 2 1

С окови не ще да ме хванеш...

владея вълшебство едно,

с което превръщам се в пепел...

и вземам пак вид на човек.

С ромфея не ще ме промушиш...

по-бърз съм от вятъра аз...

не ще ти с юмрук ме докоснеш...

все още жадуваш ли рат?

Възможно е с думи да свърши...

да стиснем задружно ръце...

Не всичко решава се с кърви...

за всичко е нужно сърце...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

goblenka (Маргарита Ангелова)

Привет, Тракиецо! Така е! " Не всичко решава се с кърви...
за всичко е нужно сърце..." Много ми хареса!

2018-01-04T08:33:38+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0