С перо на феникс те рисувам още

по въздух, по вода, по огън жив.

Небето и земята в дни, и в нощи

мечтаят и сънуват дар красив.

По въздух, по вода, по огън жив

портретите ти се редуват нежно.

В света обезумял и алчно сив

пак образът ти бди пъстронадеждно.

Портретите ти се редуват нежно

и в приказното са вълшебни гости,

и нищо злобно, подло и метежно

не ще да ги в забравата залости.

Любов е щом, това е неизбежно -

с перо на феникс те рисувам още.