Jun 16, 2015, 10:45 PM  

С последното замахване

  Poetry » Love
653 0 7

 

Взирам се във пурпура – залезен заход...

Бяло утро мре нахалост - поляга в своя гроб...

Хващам сянката му - на самия ръб

Едва те виждам - точица си спряла - в гръб.

 

Златото на залеза погълва лудия ми крясък

Обърни се! Не потъвай!... макар и злато - туй е пясък...

Вдигни ръка, помахай... лъстиво ми се усмихни.

А обърна ли се – скачай! И не ме помни....

 

За утро първо, ново, се запъти сред мъгли.

И знаех, че ме търсиш на душата си в ъгли.

Сърцето ми от чакане, отказа дните да брои.

И с последното замахване,

Махалото изрече – Вратата отвори!

 

Ренeта Първанова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ренета Първанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Васе, много благодаря! Дано!
  • Много ми хареса! С последното замахване дано и щастието се появи!Поздрав!
  • Влад! толкова ме вълнуват коментарите си! Благодаря!!

    Анастасия - благодаря и на теб!
  • Стойне, и аз съм изненадана - също като теб!!! Благодаря и аз те прегръщам, мила, Стойне!

    Руми! Така се радвам да те видя тук! Много точни усещания имаш - Благодаря!

    Ник, за мен Махалото просто отброява. Така са ми казвали когато съм видяла часовник с махало Благодаря и на теб!
  • Рени,присъединявам се към Руми. Тайнствена и изненадваща!
    Прегръщам те и ти желая ведър ден!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...