С тишината...
Ще сътвориш ли в мене тишина?
Душата ми е дива, ураганна.
Отгледана от демон и сега
е Дяволска невеста окована.
Със тишината свобода ми дай.
От тихото и дяволът се скрива.
Безмълвно заведи ме в своя рай,
че само там ще можеш да ме имаш.
И щом прекрача твоя топъл праг
във мен ще звъннат всички земни звуци,
като вълни, разкъсани от бряг.
Като дъждовна песен на капчуци...
... болезнен стон на диви ветрове
и крясък есенен на волна птица.
Гласът ти в мене дълго ще снове,
а аз, свободна, пак ще те обичам!
© Ева Корназова All rights reserved.
