С тъга бургаска
И тъй пътувам за Бургас.
В колата задух - да го мажеш.
Зад мене лелка с дрезгав глас
обсъжда с чичка балотажа.
Момиче смигва мълчешком.
А би могло с тъга бургаска
да ме покани в своя дом
на по кафе. Или на ласка.
И тутакси да утеши
поета, свърнал без родина:
с погача, сиренце, суши
и вдън зениците - с маслини.
А аз с един изящен ямб
внезапно да рaзцепя мрака
и лесно да надяна сам
в зори оковите на брака.
Е, да. Добре. Ала не би.
На следващата спирка слизам.
И не любовните тръби,
а вън пищи намръщен бризът...
И ето - паднал ангел - аз
със томчето на Христо Фотев
готов съм да умра в Бургас
или да поздравя живота...
В колата задух - да го мажеш.
Зад мене лелка с дрезгав глас
обсъжда с чичка балотажа.
Момиче смигва мълчешком.
А би могло с тъга бургаска
да ме покани в своя дом
на по кафе. Или на ласка.
И тутакси да утеши
поета, свърнал без родина:
с погача, сиренце, суши
и вдън зениците - с маслини.
А аз с един изящен ямб
внезапно да рaзцепя мрака
и лесно да надяна сам
в зори оковите на брака.
Е, да. Добре. Ала не би.
На следващата спирка слизам.
И не любовните тръби,
а вън пищи намръщен бризът...
И ето - паднал ангел - аз
със томчето на Христо Фотев
готов съм да умра в Бургас
или да поздравя живота...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
Едно "Наздраве" казвам за живота!
