С уред чудат в големия град
С уред чудат в големия град
Аз съм млад изобретател,
конструирах уред нов –
електронен тип гадател.
Да го пробвам съм готов.
Тук е място да ви светна:
Кой, какъв е той показва.
Без да лъже!... И да вметна:
Вече даже се доказва,
щом когато го насочих
къмто тъщата, отчете
„Звяр”, от ужас чак подскочих!
Мен разби – „Пишман поет е!”
Ех, че стана интересно!
Таз машинка е полезна!
С нея лъсва всеки лесно!
Фалша смятам аз да резна!
Тръгнах с тази джунджурия
из града и... О, карамба!
Пълно с фалш, лъжа, помия,
футбол, секс и малко самба!
(Тези тринките последни
са от западна посока –
някакъв със ланци медни,
заблудил се кариока.)
Ошашавих се направо!
Неочакван маскарад!
Костюмар четеше „Право” –
на дисплея: „Алчна гад!”
Друг, със риза, вратовръзка:
„Некадърен бюрократ!”
С дълъг ток, кокона дръзка:
„Магистрален абонат!”
Спира черна лимузина
със: „Безскрупулен магнат!”
С него, модната бамбина:
„За пари е с вечен глад!”
Влизам в банка – касиерка:
„Най-невеж икономист!”
„Тоя с празна е манерка!” –
за охраната (джудист).
Стилна дама пазарува:
„Меркантилен егоист!”
Мъж до нея сак купува:
„Лицемер, с живот нечист!”
А пък вляза ли в държавно,
все зацикля: „Корумпиран!”
Да е счупен? Не е явно!
Най-добре е конструиран.
Със усмивките дотука!
Следват няколко куплета,
отделени за поука,
ако още е невзета.
Моят уред просветли ме,
същността човешка взрях:
Че един пред друг сме мними,
че от всеки ни е страх,
че живеем в бал със маски,
че сме влюбени... в парите,
че нуждаем се от ласки,
че моралът ни разбит е,
че човекът се отрича
от хуманност и любов,
затова че пò обича
да е властен и суров
и, че има и такива,
изключения от всички,
с откровеност още жива...
... Само в детските колички!
© Марин Цанков All rights reserved.
