С всяко тихичко твое „обичам”...
Ти към мен цял живот си вървял,
аз за теб цял живот съм копняла.
Теб съм търсила в срещи нетрайни,
за теб съм мечтала до бяло.
И сега,
щом прекрачи смълчания праг от неказани думи,
вече никой и нищо не ще да застане
за миг помежду ни.
Щом си с мен,
ти отново дочуваш вълшебния глас на мечтите.
Щом съм с теб,
аз отново усещам зова за живот на тревите,
зажаднели за слънце под преспите сняг
в закъснялата пролет.
Щом съм с теб,
аз отново съзирам посока с надежда за полет.
И така аз съм истинска, цяла –
сега и до края си твоя,
ти – до края си мой...
Не са страшни студът и на лятото зноят.
Вече всичко си има свой смисъл
и ново начало, което
с всяко тихичко твое „обичам”,
в очите ти приказно свети.
© Цвети Йорданова All rights reserved.
