С кафето на балкона.
За мъничко загърбил всичко.
Безкрила птица върху клона.
Мигът набързо отминава.
Обръщаш се към свойто огледало.
Усмивката ти се подава.
Разрошена коса стърчи.
Затоплена от гръд пижама.
И две опулени очи.
Прибираш под възглавницата сън.
Събуваш старите пантофи.
Очакваш нещо вън.
По улиците хора, хора...
Лъчи на слънце между тях.
Угасва лампа в коридора.
© Весела Петева All rights reserved. ✍️ No AI Used
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
