shadowsintherain (Ивайло Петров)
1 0
Aug 31, 2008, 10:54 PM

Sad Feelings 

  Poetry » Other
453 0 4

Когато лети времето
и някак странно идва миг,
в който осъзнаваш, че невъзможно е
нещата да промениш с един вик.


Гласът ти отеква, по стените се блъска.
В пустошта кънти и пак при теб се връща.
Една змия върху гърдите лежи
и със Смърт те сладко обгръща.

Стоиш безсилен, скован не мърдаш.
Мечтите ги няма, те веч са отдавна изтекли.
Немощно гледаш как други в любов са се врекли.
Сам-самичък на хълма ти ридаеш.

И казваш си: "Ще спра!"
Но сърцето вика: "По-добре да умра"
Между чувстата и разума си разпнат...
От змията все по-силно хванат.

© Ивайло Петров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Изглежда безнадеждно, но не е - има много заряд, който ще се отправи в правилната посока!!!Поздрави!!!
  • осъзната необходимост...
    разумът надделява !
    браво !
  • Много отчаяно състояние на духа си пресъсздал Ивайло,е браво защото наистина красиво си го направил
  • Страхотно е да започваш нещо...а ти имаш талант, който, надявам се, ще блести все по-ярко.надявам се да бъдеш по-малко SAD.
    Успех!
Random works
: ??:??