Sad Feelings
Когато лети времето
и някак странно идва миг,
в който осъзнаваш, че невъзможно е
нещата да промениш с един вик.
Гласът ти отеква, по стените се блъска.
В пустошта кънти и пак при теб се връща.
Една змия върху гърдите лежи
и със Смърт те сладко обгръща.
Стоиш безсилен, скован не мърдаш.
Мечтите ги няма, те веч са отдавна изтекли.
Немощно гледаш как други в любов са се врекли.
Сам-самичък на хълма ти ридаеш.
И казваш си: "Ще спра!"
Но сърцето вика: "По-добре да умра"
Между чувстата и разума си разпнат...
От змията все по-силно хванат.
© Ивайло Петров All rights reserved.
