Oct 10, 2008, 12:23 AM

Сакрална топлина

  Poetry » Civic
1.1K 0 1

Сакрална топлина


 

 

Сред море от многоизмерни Азове

плувам из дълбините на нощта,

на дъното му пещера е скрила

мойта сакрална топлина.

Тук съм, а ме няма,

застинал образ съм на сковани пориви,

изсечени върху скала,

пълнолунието е ням свидетел

на догарящи на кладата илюзии,

впримчена в прегръдката на пурпурния плам,

изстивам бавно върху жарава от мечти,

склонила глава върху гърдите на съня,

заспивам в уединение и хармонична пустота.


     Приютена в харема от звезди,

огън от ангелски следи,

потъва в очи припознаващи нов свят,

живот започва тихо да се пробужда,

като цветче погалено от топлите лъчи.

Разлистено отново сърцето се събужда,

светлина приплъзва се през притворена врата,

синева от безброй светулки прогаря сивота,

вятърът понася частици от моята Душа,

вечни, сияещи прашинки в ефира,

падат върху дланта на безкрайността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аматерасу All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...