Oct 10, 2008, 12:23 AM

Сакрална топлина

  Poetry » Civic
1K 0 1

Сакрална топлина


 

 

Сред море от многоизмерни Азове

плувам из дълбините на нощта,

на дъното му пещера е скрила

мойта сакрална топлина.

Тук съм, а ме няма,

застинал образ съм на сковани пориви,

изсечени върху скала,

пълнолунието е ням свидетел

на догарящи на кладата илюзии,

впримчена в прегръдката на пурпурния плам,

изстивам бавно върху жарава от мечти,

склонила глава върху гърдите на съня,

заспивам в уединение и хармонична пустота.


     Приютена в харема от звезди,

огън от ангелски следи,

потъва в очи припознаващи нов свят,

живот започва тихо да се пробужда,

като цветче погалено от топлите лъчи.

Разлистено отново сърцето се събужда,

светлина приплъзва се през притворена врата,

синева от безброй светулки прогаря сивота,

вятърът понася частици от моята Душа,

вечни, сияещи прашинки в ефира,

падат върху дланта на безкрайността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аматерасу All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...