SALIGIA
Прегръдките на мрака ти жадувам,
прегладняла за целувките ти е моята уста -
отдавна недокосвала единствените други,
по-вкусни устни от влажните твои.
До мене ти си всяка вечер
и си винаги достъпна.
Ти си бягство,
ти си ми любимата илюзия,
непризната никога на тихо.
И когато някой ден
от твоят мрак се взема, че събудя
прогнил и утежнен,
и през цялата сибирска нощ да съм те любил,
ще те убия в този най-радостен за всичките ми близки ден!
Или пък - кой знае,
с твойта черна "обич" -
дето удобството ти дава,
а ти очите взима,
още по-дълбоко ще заспя...
И ще затриеш ти първо мен.
В играта ни красива печеливши няма.
Да потанцуваме отново, мила,
реши отново драмата ми пълнолунна,
че сърцето ми и разумът пак скарах,
- и двамата е редно отново да задрямат!
© Свилен All rights reserved.
Настроенията са си настроения, и често "черното" вдъхновение изобщо не е равно на черно настроение 
Конкретно това стихотворение е посветено на близък прекрасен човек, често отдаващ се на пороците си, и писан шизофренично от името на неговото - мечтано от мен - осъзнаване.
