Салто мортале
До тебе вървях, до днес заслепена,
във бурята нежна, от твоята страст,
и салто мортале сляпо направих,
в морето бездънно на чувствата ти аз.
Богиня Диана със лък във ръката,
излязла от диви, незнайни гори,
Купидон ме видя, и улучи стрелата,
на твойте бурни копнеж и мечти.
Шепнеше тихо - богиня съм твоя,
за теб - специална, невиждана, свята,
положи сърцето, свободата си даже,
душата си своя ми сложи в краката.
Не! Лъжа, осъзнах, че е всичко.
За друга предназначени били,
и предложения мили и нежни,
и чувства най-искрени, святи дори.
Аз зная, когато от някой поискам,
какво ще получа в замяна.
Когато желая тялото - тяло,
когато мечти, то мечти... и мечти...
В чувствата твои поисках да видя
бездънна душа, океан от звезди,
но вместо вулкана от чувства да сетя,
озовах се на остров самотен, уви...
А знаеш, че приемам всички хора,
със грешките, с дефектите дори,
но не желая с никого да споря,
и да плувам във морета от лъжи.
Твойто предложение все още ме вълнува,
твойте обещания за страст,
но не зная истински ли съществуват,
или само са изречени на глас.
На другата... оназ, която ,
накара те да страдаш без сълзи,
накара мене да изглеждам смешна,
не само в мен и в моите очи.
Върви си - силна съм, ще се оправя,
аз зная колко струвам, колко съм,
когато мене истински ме пожелаеш,
със теб ще бъда само в твоя сън...
Опасно, салтото мортале,
аз правя не за първи път,
научена съм да не страдам,
а пак да ставам и вървя...
във бурята нежна, от твоята страст,
и салто мортале сляпо направих,
в морето бездънно на чувствата ти аз.
Богиня Диана със лък във ръката,
излязла от диви, незнайни гори,
Купидон ме видя, и улучи стрелата,
на твойте бурни копнеж и мечти.
Шепнеше тихо - богиня съм твоя,
за теб - специална, невиждана, свята,
положи сърцето, свободата си даже,
душата си своя ми сложи в краката.
Не! Лъжа, осъзнах, че е всичко.
За друга предназначени били,
и предложения мили и нежни,
и чувства най-искрени, святи дори.
Аз зная, когато от някой поискам,
какво ще получа в замяна.
Когато желая тялото - тяло,
когато мечти, то мечти... и мечти...
В чувствата твои поисках да видя
бездънна душа, океан от звезди,
но вместо вулкана от чувства да сетя,
озовах се на остров самотен, уви...
А знаеш, че приемам всички хора,
със грешките, с дефектите дори,
но не желая с никого да споря,
и да плувам във морета от лъжи.
Твойто предложение все още ме вълнува,
твойте обещания за страст,
но не зная истински ли съществуват,
или само са изречени на глас.
На другата... оназ, която ,
накара те да страдаш без сълзи,
накара мене да изглеждам смешна,
не само в мен и в моите очи.
Върви си - силна съм, ще се оправя,
аз зная колко струвам, колко съм,
когато мене истински ме пожелаеш,
със теб ще бъда само в твоя сън...
Опасно, салтото мортале,
аз правя не за първи път,
научена съм да не страдам,
а пак да ставам и вървя...
© Мила Нежна All rights reserved.
