Oct 11, 2017, 1:29 AM

Сам 

  Poetry » Other
505 0 1

Сам. Отново сам.

Само със пронизващата остра болка.

Знам. Това е за последно, знам,

тъга да ме обвива като облак.

 

Вали. Във мен вали.

Със капки едри и червени.

Боли. Във мен боли.

С кръвта ми капките са оцветени.

 

Вик. Болезнен вик.

И устните са ледено студени.

Миг. Последен миг.

Очите за последно се затварят уморени.

© Мирослав Драгоев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??