Aug 6, 2019, 11:07 AM

Сам на бара

  Poetry » Love
1.1K 3 4

     Стоях на бара, пиех водка,

     когато с трясък влезе Тя,

     жена с танцуваща походка...

     и водката ми се разля.

     Видях очите ù зелени

     и някаква искра във тях,

     но тя премина покрай мене

     и разпиля конфети смях.

     Стоя на бара, пия водка

     и чакам пак да влезе Тя!

     Жена с танцуваща походка...

     една измислена жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...