Сама съм във пустинните нощи
край мен вее вятър леденостуден.
Сама съм, до тук са моите мощи
щом на гордостта съм в плен.
В мене нещо се счупи отдавна,
не пламти огъня в мойто сърце.
Но то ми пее мелодия бавна,
която на смърт ме зове.
Изглежда аз роб съм на чувства
като камък тежащи на мойта душа.
Може би грешна, може би чужда,
осъдена на вечна самота.
© The ice girl All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
