Dec 30, 2020, 12:42 AM

Сама

  Poetry
649 0 0

Остави сърцето ми да кърви

Останаха само хубави спомени

Без теб не виждам път напред

Без теб превърнах се в кубче лед

 

Остави ми рани хиляди

Виждам, че превръщат се в белези

Боли да знам, че съм сама 

Боли, че остави ме в тъмнина

 

И спомени хиляди връщат се

Във всякакви снимки търся те

Да изтрия ли спомена още сега

Да вървя ли отново напред, но сама

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...