Сама
Сама
Колко тъжно е да си сама,
да отброяваш секундите в своя ден,
да не вярваш вече в любовта,
защото всеки е бил с тебе студен!
Колко тъжно е, когато чакаш някой да те стопли,
да не си сама във мрака,
а този някой своите планове без тебе готви,
но твоето сърце го чака!
Когато с наведена глава,
очи затваряш, да прогониш самотата,
а тя, хванала тъгата за ръка,
отново чака пред вратата!
Когато отвориш си тефтера,
и записала си, че ще бъде слънчев ден,
отваряш за тъмна дреха пак килера,
и питаш се: "Защо отново мрак е във мен?"
Когато очите ти виждат буря,
а слънце грее навън,
когато изживяваш нещо красиво,
а всъщност будиш се от красивия сън!
Тогава си казваш: "Колко лош е животът!",
но пак продължаваш - нали още си тук?!
Поглеждаш навън, светът се събужда,
сякаш ти прави напук!
Колко тъжно е да си сама,
да отброяваш секундите в своя ден,
да не вярваш вече в любовта,
защото всеки е бил с тебе студен!
Колко тъжно е, когато чакаш някой да те стопли,
да не си сама във мрака,
а този някой своите планове без тебе готви,
но твоето сърце го чака!
Когато с наведена глава,
очи затваряш, да прогониш самотата,
а тя, хванала тъгата за ръка,
отново чака пред вратата!
Когато отвориш си тефтера,
и записала си, че ще бъде слънчев ден,
отваряш за тъмна дреха пак килера,
и питаш се: "Защо отново мрак е във мен?"
Когато очите ти виждат буря,
а слънце грее навън,
когато изживяваш нещо красиво,
а всъщност будиш се от красивия сън!
Тогава си казваш: "Колко лош е животът!",
но пак продължаваш - нали още си тук?!
Поглеждаш навън, светът се събужда,
сякаш ти прави напук!
© Елена Филипова All rights reserved.
