Сама,до нея никой няма...живее в измама!
Едно момиче ,сам само стои в тъмната градина,
нейното момче отдавна си замина,
няма вече кой да я прегърне,
няма в очите й кой да надзърне.
Тя e сама, но не плаче,
тя е едно сираче.
Тя е красива и добра,
но за жалост е сама.
Извън тъмната градина ,всички са щастливи,
всички са усмихнати и са красиви.
Само тя седи сама,
обградена от тама.
Тя не може да помръдне,
болката си няма как изтръгне.
Тя е черно цвете малко,
сам самичко ,жалко!
Тя живее в тъмната къща,
отиде ли някой там, вече не се връща.
Тя седи в тъмната градина,
която и аз дори ще подмина.
Всички я ненавиждат,
красотата й не виждат.
Тя е тъжно момиче с бяло лице,
свито сърце,
с катранено черни очи,
изглеждащи толкова сами,
Тя е изоставена от всички,
около нея все се играят игрички.
Няма приятели ,няма роднини,
така си минават тежките години.
На вънка слъцето блести,а
в нейната градина самота цари!
Тя е тъжна, тя е сама,
тя е малко цвете обградено от тъма!
Тя е едно дете,
нека някой й се усмихне ,поне!
нейното момче отдавна си замина,
няма вече кой да я прегърне,
няма в очите й кой да надзърне.
Тя e сама, но не плаче,
тя е едно сираче.
Тя е красива и добра,
но за жалост е сама.
Извън тъмната градина ,всички са щастливи,
всички са усмихнати и са красиви.
Само тя седи сама,
обградена от тама.
Тя не може да помръдне,
болката си няма как изтръгне.
Тя е черно цвете малко,
сам самичко ,жалко!
Тя живее в тъмната къща,
отиде ли някой там, вече не се връща.
Тя седи в тъмната градина,
която и аз дори ще подмина.
Всички я ненавиждат,
красотата й не виждат.
Тя е тъжно момиче с бяло лице,
свито сърце,
с катранено черни очи,
изглеждащи толкова сами,
Тя е изоставена от всички,
около нея все се играят игрички.
Няма приятели ,няма роднини,
така си минават тежките години.
На вънка слъцето блести,а
в нейната градина самота цари!
Тя е тъжна, тя е сама,
тя е малко цвете обградено от тъма!
Тя е едно дете,
нека някой й се усмихне ,поне!
© Злобка Злобкова All rights reserved.
6 
