Sep 2, 2007, 12:54 PM

Сама на плажа

  Poetry
705 0 2
На плажа съм сега сама
и гледам синьото море с мечта,
а корабите като великани
са спрели в морето, заковани.

По плажа кучета се гонят
като вълните срещу мен,
а ето там и влюбените двойки
споделят любовта си в този ден.

Написах имена, аз, две
на пясъка до синьото море.
Вълна една, изтри ги тя,
а после мигом се прибра.

Написах ги аз пак, отново,
но този път далече на брега.
Сега сама аз залеза поглеждам
и пиша стих с тъга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...