Отново ме е обзела депресия
и жадно от чашата с водка отпивам,
безброй въпроси въртят се в главата ми,
но отговор така и не откривам.
Къде са истинските ми приятели?
те май вече са кът,
и вместо да пия с предатели...
сама ще пия-не за първи път.
Наливам си отново в чашата
с надежда мъката да притъпя,
и обещавам аз на себе си,
че няма вече да скърбя.
Ще пия и за хубавите мигове,
не са много,но все пак ги има,
днес просто беше лош деня,
а утре може пак да съм щастлива.
© Милена Иванова All rights reserved.