Самата самота
Да ти се оплача, дружке, искам, значи,
че откак се помня, все съм си сама.
Лягам си сама и се събуждам, значи,
изненадващо в леглото си сама.
На обяд, закуска и вечеря, значи,
с хлебец, лук и сол замезвам си сама
и бутилката преполовявам, значи,
за секунда, две ли, три ли – пак сама.
Нямам мъж, дете, ни животинка, значи,
връщам се от работа и съм сама.
Гледам сериалите и плача, значи,
а понякога говоря си сама.
Тъй животът ми протича в грижи, значи,
монотонно, равномерно – все сама.
Но да се оплача, дружке, искам, значи,
че откак се помня, все не съм сама.
Скръцна ли с пружината за Сънчо, значи,
кашля ми съседът и не съм сама.
И съседката в синхрон се включва, значи,
с куп прозявки сладки и не съм сама.
Тръгна ли навън да пазарувам, значи,
бабички ме следват и не съм сама.
Щом към нещо вкусно се насоча, значи,
с щурм ме изпреварват и не съм сама.
Телевизора ли включа вечер, значи,
или гост случайно дойде у дома,
цялата панелка слуша дружно, значи,
разговорите ни и не съм сама.
Мислех някога да се омъжа, значи,
с мъж до мене нямаше да съм сама.
В първа си брачна нощ обаче, значи,
с него нямаше да съм съвсем сама.
Посъветвай ме какво да сторя, значи,
и проблемите си да реша сама.
Самотата е компания, обаче
ако идва, щом я викнеш. Не сама.
И понеже все не съм самичка, значи,
цял живот оставам си сама.
6.11.2019
© Мария Димитрова All rights reserved.
