Само
Идвам късно
на нощния плаж.
Безпогрешно отгатвам чадъра ти
(по уханието на косите).
Неволно чувам
как се препира морето
със светлинките по хълмовете.
Галя пясъка
(не целия - само
вдлъбнатините от гърдите ти).
И отново
сме само двама, нали?!
Само...
Тъмно е.
И когато
- любопитен тиран -
нощта налучка най-сетне пътя
и посегне
с влажна ръка
да те ревнува от мене,
аз си тръгвам.
Не защото си
прекалено достъпна,
а когато
- Последна Любов -
с теб ми стане студено.
© Александър Белчев All rights reserved.
