... само...
Вдъхновено от "Обичам те"
на Tomad
Бих искала да можех да ти кажа,
че утре ще ти мина. Но уви.
Отдавна мен ме няма. А паважът,
по който стъпвах, още те боли.
Отдавна мен ме няма, но очите,
в които ме разграждаш – тленна плът –
във други припознават (и отричат)
чертите ми, усмивката, гласът.
А ти на мен ми стигна. На инат.
Бях крива летва в правото разпятие.
И много рядко – в петък – ми тежат
пироните от някогашно слятото.
И много рядко слизам в твоя Ад,
където се разлагаш. Мъртва тъкан.
И чакаш безнадежден за обрат.
Но всеки път съм само... само пъкъл.
© Надежда Тодорова All rights reserved.
