Само думи
Ще ми простиш ли,
ако от тебе си тръгна,
без обяснения,
без кални и лепкави думи,
от които знам, че ще те заболи.
Ще ми простиш ли,
ако спестя ти истината,
че бавно губиш ме ти.
Аз виждам, че с мен не си щастлив.
Искам до теб да съм винаги,
но все нещо не достига.
Обичам те,
но все нещо ни дели.
Или излъгахме се?
Дали създадохме лъжливи образи
от желанието си силно, взаимно да обичаме.
Аз пророних сълза,
а в сърцето ми тежи обидата.
Уморих се да захвърлям неизживяната си болка
в килията,
като заложник с тежки вериги окована.
Като наранена птица съм!
И какво от туй, че ме обичаш?
Сега разбирам, че това са само думи.
© Кристина Славова All rights reserved.
Браво!!!
