Само една дума...
Ако имаше дума една,
дума, нежна и кратка,
да ме спаси от гнева,
да блести ярко в мрака,
ако тази дума аз узная,
ако силата й аз обхвана,
ако успея да я разпозная,
за думата няма размяна...
Само една-едничка е тя,
а свят красив ще създаде,
обвит в радост и чудеса,
тя не иска да зная къде.
Когато в самота се задушавам,
когато губя себе си в пороя
и огньове буйни аз потушавам,
защо искам думата да е моя?
Защо обричам се в мълчание,
защо оставам вечно самотен,
защо губя се в безсънание?
Защото вечно тръгвам победен...
