Мъничко черна съм
и мъничко бяла,
рокля вечерна съм
и Пепеляшка с парцала!
Песен на славей съм
и брътвеж на пияница,
сол съм
и захар!
Казват, вредна съм!
но си оставам мечтател,
все не разбрала
превития гръб
на този и онзи ласкател...
Понякога тъмна съм
и по-често светла!
Звезда съм Вечерница
и кал по полето,
листо съм отронено
и облак в небето!
И ден съм,
непокорно слънце,
и нощна Луна,
сребърно безмълвна
и скъсана струна
на поетична душа,
и пакостник палав,
и мъдрец голобрад...
и огън съм,
и дълбока вода!
Жена съм!
Само това!
© Наталия Иванова All rights reserved.
Много, много се радвам, че ви представих себе си
да му мислят тези около мен
Още веднъж благодаря за вниманието, защото вие сте хората, които ме амбицираха да пиша стихове. Не смеех. Знам, че съм сухар и...
но явно се получават и явно докосвам!
благодаря!