Само когато...
"Само когато човек е влюбен,
не мисли за смъртта".
Спомен от песен
Отварям вратата и търся ежедневна магия.
Излизам от дома нарамила детския поглед.
Очи... в очите безнадеждно избликват сълзи.
Пътека по пътека, сигурно, сърцето много боли.
Само когато поиска, преброжда същата омая
на вълноломни вълни, зенично реяни в безкрая,
намигва без дистанция и тихо занадничва,
пак стъпва на Луната с перлени стрели далече,
с планински съзвездия се спуска и плаче, ли плаче...
...Двер открехва с музика, звучаща мощно, на поети,
правилата нарушавали и тишината...
Лек омаен, земята пак да се върти накарай,
със оня пулс особен на кръвта и барабанен,
и музика светлик - вечна стихия природна,
преплела във душата ми лирата си вопъл.
не мисли за смъртта".
Спомен от песен
Отварям вратата и търся ежедневна магия.
Излизам от дома нарамила детския поглед.
Очи... в очите безнадеждно избликват сълзи.
Пътека по пътека, сигурно, сърцето много боли.
Само когато поиска, преброжда същата омая
на вълноломни вълни, зенично реяни в безкрая,
намигва без дистанция и тихо занадничва,
пак стъпва на Луната с перлени стрели далече,
с планински съзвездия се спуска и плаче, ли плаче...
...Двер открехва с музика, звучаща мощно, на поети,
правилата нарушавали и тишината...
Лек омаен, земята пак да се върти накарай,
със оня пулс особен на кръвта и барабанен,
и музика светлик - вечна стихия природна,
преплела във душата ми лирата си вопъл.
© Мариола Томова All rights reserved.
