Sep 23, 2015, 11:01 PM

Само луната знае

  Poetry » Love
674 1 5

Много късно все заспивам
докато луната стои и ме гледа,
как с всяка изминала секунда умирам
и чакам някога да отида при нея....

Всяка вечер когато си легна
винаги ме пита "Какво те измъчва?"
и щом прозореца веднъж отворя,
внезапно от любов сълзите ми се стичат....

И тогава всичко и споделям,
макар, че никога не ми говори,
а след това спокойно аз заспивам,
знаейки, че тя изслушва моите думи....

На никой никога не казвам нищо,
защото хората не ме разбират
и само луната знае всичко....
как за една жена живея и умирам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Калинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красива емоция...!!!
  • Страхотен сантимент...!!!
    "На никой никога не казвам нищо,
    защото хората не ме разбират
    и само луната знае всичко...,
    как за една жена живея и умирам!"
  • Силен стих Кала много ми хареса докостна ме !Но мисля че трябва по често да говориш с хората па макар и празни приказки!Това те предпазва от самотата а понякога те стреща с истинският за теб!Покажи и на вън какъв си не го крий!Сърцето знае кога и как да разцъвти!
  • По -важно е жената да знае! Може би и тя очаква от тебе сигнал.
    Такива са жените - искат да са ухажвани, да са желани и обичани.
    Вдъхновявай се от луната, а търси жената!
    Поздрав, Калояне и по-смело!
  • Да, Луната е шпионката на Бог! Затова знае всичко. Добре си се сетил, Калояне. Поздрав!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...