Само луната знае
Много късно все заспивам
докато луната стои и ме гледа,
как с всяка изминала секунда умирам
и чакам някога да отида при нея....
Всяка вечер когато си легна
винаги ме пита "Какво те измъчва?"
и щом прозореца веднъж отворя,
внезапно от любов сълзите ми се стичат....
И тогава всичко и споделям,
макар, че никога не ми говори,
а след това спокойно аз заспивам,
знаейки, че тя изслушва моите думи....
На никой никога не казвам нищо,
защото хората не ме разбират
и само луната знае всичко....
как за една жена живея и умирам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Калинов Всички права запазени
