23 sept 2015, 23:01

Само луната знае 

  Poesía » De amor
540 1 5

Много късно все заспивам
докато луната стои и ме гледа,
как с всяка изминала секунда умирам
и чакам някога да отида при нея....

Всяка вечер когато си легна
винаги ме пита "Какво те измъчва?"
и щом прозореца веднъж отворя,
внезапно от любов сълзите ми се стичат....

И тогава всичко и споделям,
макар, че никога не ми говори,
а след това спокойно аз заспивам,
знаейки, че тя изслушва моите думи....

На никой никога не казвам нищо,
защото хората не ме разбират
и само луната знае всичко....
как за една жена живея и умирам!

© Калоян Калинов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Красива емоция...!!!
  • Страхотен сантимент...!!!
    "На никой никога не казвам нищо,
    защото хората не ме разбират
    и само луната знае всичко...,
    как за една жена живея и умирам!"
  • Силен стих Кала много ми хареса докостна ме !Но мисля че трябва по често да говориш с хората па макар и празни приказки!Това те предпазва от самотата а понякога те стреща с истинският за теб!Покажи и на вън какъв си не го крий!Сърцето знае кога и как да разцъвти!
  • По -важно е жената да знае! Може би и тя очаква от тебе сигнал.
    Такива са жените - искат да са ухажвани, да са желани и обичани.
    Вдъхновявай се от луната, а търси жената!
    Поздрав, Калояне и по-смело!
  • Да, Луната е шпионката на Бог! Затова знае всичко. Добре си се сетил, Калояне. Поздрав!
Propuestas
: ??:??