Тъгувам ли? - от вечери самотни натъжен!
На удари съдбовно нежелани съм подложен!
Ръка протягам в бягство от съня изпепелен,
от огън, ледено-студено невъзможен!
Тъгувам ли? - от ревност безпощадна разпилян,
на хиляди съмнения до кръв разкъсан!
От болка силна, внезапно съм залян,
като от градоносен облак сиво-мръсен!
Тъгувам ли? - май свършиха цветята,
в лехите райски - във небесните градини!
Присмиват ми се даже и децата,
че съм самотен! - повече от сто години! ...