Само на тебе ти казвам
САМО НА ТЕБЕ ТИ КАЗВАМ
Майчице мила!
Защо ми трябваше
да влизам в морето?!
Ама хайде,
викам си,
да се понапличкам,
пък и нека тия
мънички нежни вълнички
да ме понагъделичкат
по сърцето,
че съвсем се е унило
от рецепти
и от семпло вино,
и от всичко, дето скрива
радостите и мечтите
на детето, което обича
да открехва вратите
дори и на времето, без да го пернат
през ръчичките.
И... влязох.
Аз,
който можех да яхам
и яхти,
и салове от тояги,
даже и премъдри Яги
с мериносови
къдри метли!
Но...
Ах!
Изненада!
Тези почти недоносъци,
съвсем безпощадно,
се превърнаха в най-гладните и
хищни вълни и
ме изядоха...
Та сега с останалите
кости и разхвърляна душа
да ви пиша този стих
върху пясък след отминала вълна,
че с него барем да остана жив...
О, Боже,
що за простотия,
казаха ми тия,
що не можеха да сричат!
Мина сприя
и отми я
мойта притча...
А Слънчо после се усмихна
и пусна си лъчите
от вълничките да пие,
за да обича всички.
Мамма мия!
© Ангел Веселинов All rights reserved.
