Не те събужадам, преди да е съмнало.
Не те отричам, току-що напъпила.
Нагоре съм...Нагоре съм по стръмното...
Не те оставям, още ненастъпила...
Хлапето съм с разрошени коси
и имама много малко време за оставане...
Отлитам сутрин с първите лъчи
и гоня своя вятър за отплаване...
Не ме гълчи в пътеки ненамерени!
Не ме изпивай с дъното на чашата!
Не ме мълчи в покой и във неверие!
Не ме зашивай с виртуално" наше"!
Понякога срещам бури, мъгли...
Сирени ме мамят с морските дарове...
Само очите ти, моя Мари,
само очите ти! Те са ми фарове!
© Красимир Дяков All rights reserved.