Всяка вечер присядаме двама
на домашна трапеза с пелин.
И от грижи, емоции рано
по лицата неусетно браздим.
Плахо тишината се лута
между две уморени души,
кротко присядам ти в скута
и отново,отново мълчим.
Кичур коса ми погалваш,
гледаш ме с толкоз любов
само очите ти казват,
че аз съм твоят живот.
© Дарина All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав!