Всяка вечер присядаме двама
на домашна трапеза с пелин.
И от грижи, емоции рано
по лицата неусетно браздим.
Плахо тишината се лута
между две уморени души,
кротко присядам ти в скута
и отново,отново мълчим.
Кичур коса ми погалваш,
гледаш ме с толкоз любов
само очите ти казват,
че аз съм твоят живот.
© Дарина All rights reserved.