Само ти, само аз
Бе тиха нощ. В водите посребрени
оглеждаше се бледата луна.
Дора Габе
Под голий храст ревнива теменужка,
подмамена от слънчеви лъчи…
Пенчо Славейков
Над мен когато няма нищо друго,
освен изтомна синева
в очите ти – цъфтящи теменуги,
да бъда искам аз трева.
Мечтая си да съм луна сребриста,
оглеждаща се в нощен вир,
от дъжд внезапен капка чиста,
просветнала над водна шир.
Като луна, като трева да расна,
да зрея в погледа ти тих,
като несбъднат сън да съм прекрасна
и мъдра като древен стих.
Щом миглите ти здрачни, некосени
под веждата на някой връх
с ластарчета от хлад се впият в мене
и сетиш тръпния ми дъх,
знай, че за тебе няма нищо друго,
а само бархетна трева,
очите ти, цъфтящи теменуги,
притулила под вятъра едва.
https://www.youtube.com/watch?v=dSyu_yI7B6c
https://www.youtube.com/watch?v=wB_i2CLpyeU
https://www.youtube.com/watch?v=DRqc8Tx7xIo
https://www.youtube.com/watch?v=rAUJSc6unAg
Стихотворението участва в конкурса на името на Петко и Пенчо Славейкови на Община Трявна 2025 и не спечели награда.
© Мария Димитрова All rights reserved.
И след това няма нищо ново под слънцето. То и преди това пак не е имало нищо ново. Но опити за новаторство винаги има. Конкурсите излъчват едни обобщени оценки, базирани на личните (субективни) предпочитания на трима души. И често субективните предпочитания на някой от тях, а може и на тримата, са различни от тези на масовката, за да минават за модерни, следващи, насаждащи и налагащи като авангард нови тенденции в най-новата ни съвременна литература.