Само толкова
Ще натрупам от стъпки след мен планина.
Като силна отрова е бягството.
Аз не искам да бъда онази вина,
дето идва след грешката в някого.
Ще си тръгна, преди да ме видиш отвън
и преди да се стъмни. По видело.
Че когато заспивам, се хващам насън
как се връщам при теб непредвидено.
И е болка - такава, че трудно търпя
как човърка... особено в раните,
но не свиквам със нея, макар че вървя
по безкрайно на вид разстояние.
Не прилича на път. На места като тук
ми напомня жестоко на стълбище.
До средата качих и с надежда на глух
чакам нещо да чуя за бъдеще.
Но от никъде нищо. Животът мълчи.
И светът е замлъкнал наоколо.
А поисках не много - да спре да боли,
щом остана без теб. Само толкова.
© Елица Стоянова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
!!!
-
!!!!
Беден ми е речника да коментирам... -
Не, не е само толкова
Продължавам да те чета нататък, талантливке!!! -
Еее!Все си тъжна?!Но това не означава,че стихотворението ти е лошо.Напротив!Поздрав!И дай малко по-весело!Живота не чак толкова черен.
-
...обезболяващите, които предлага Живота са много... само си избери подходящото... дерзай.....!
-
"А поисках не много - да спре да боли,
щом остана без теб. Само толкова."
.....поисках да спра сълзите си но ...не успях...,Ели....пак болиш и болиш, ...наистина е прав Баткото (Николай Христов) - От всяка болка - Бисер! ..затова ми харесва да те чета...,макар и през сълзи... -
Хей, Елишка, ти наистина си добра. Поздрави от мен.
-
Ели, няма да се натъжавам, защото имам дългосрочен печат върху една твоя усмивка. Обаче ще помълча много силно, за да си чуя вътрешния глас и да опитам какъв е вкусът на несуетната и неформалната мъжка вина, която по същото стълбище слиза при мен. Голямо Браво! за силата на посланието!Нали знаеш формулата: От всяка болка - Бисер!
-
!!!
И този стих вече ми е любим! -
Благодаря ви!
marin4, здравей
Радвам се да те видя! -
Все така добра!
Здравей -
Страхотно Е!!!
-
много силно стихотворение, поздрав
-
Жестоко!!!
-
Стисна ме за гърлото!
Ех, Ели!!! -
Ох...
-
Ех,Ели,решила си да ме натъжиш днес...
-
Благодаря ви!
-
Това си е наръчник за писане на силна поезия!
-
Болка е...този бликнал от душата ни стих.Много,много силна,но ти си още по-силна!Страхотно пишеш!
-
Толкова!!!
НАЙ!
п.п. Къде ги носиш тези Думи бе, Грамадане*? -
...
!!! -
.......
!!! -
Ели...
-
Много е тъжно, Елинце! Но е прекрасно!" Само толкова" искаш... А всъщност искаш всичко!
-
"А поисках не много - да спре да боли,
щом остана без теб. Само толкова."
Само толкова искам и аз, но къде ти...има още сто пъти по толкова...
Силно... и боли!
-
И "само толкова" ...стига.
Поздрав, Елишка! -
Вълче време
И като вълк пред мириса на хора,
ще бъда предпазлив, ще се напрягам.
Езика си ще сдъвча от умора,
все едно... Ще избягам.
Не можеш да ме стигнеш даже с мисъл.
Познавам и отрова и капани.
Ще виждаш, с нокти по снега съм писал,
но няма да ме хванеш.
Ще се скрия в сърцето си както знам.
С орисия пак да остана, пак да се скитам сам.
Ще зария спомена в ямата
И ще свикна с мисълта, че те няма.
Във вълче време сам ще те открия,
До тебе като сянка пак ще тичам
И впил в луната зъби ще завия
От яростта, че още,
От яростта, че още те обичам.
ФСБ
---
невероятно стихотворение , Ели
едно от най-добрите ти -
Страхотно е!
Поздрав -
Стана ми мъчно.Много.
-
Много силно!
-
Ели...!!!
-
Прекрасно!!!
Нищо,че е тъжно...
Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
За да можеш да опишеш по този начин болката - трябва наистина да си обичал!
Истински!
Останалото е талант!
Тогава се ражда истинската Поезия!