Само тя ми е звезда
Не чакам любовта да ме намери.
Сама излизам, ходейки в дъжда.
В тълпа, насън, във тъмни химери
озъртам се за грейнала следа.
По притока на кръв ще я усетя,
по пулса на сърцето ще трепти.
В приказни начала и в съзвездия
ще търся нея — шепот от мечти.
И пак ще бъда скитница в морето
от погледи,за случена искра,
щом тръгне по следите ѝ сърцето,
защото само тя ми е звезда.
Заражда се от мрака — с чакан трепет,
по моите надежди ще звънти,
ще спре пороя, син на дъждовете,
защото я поканих да влети.
© Виктория Тасева All rights reserved. ✍️ No AI Used
