Само тя ми е звезда
Не чакам любовта да ме намери.
Сама излизам, ходейки в дъжда.
В тълпа, насън, във тъмни химери
озъртам се за грейнала следа.
По притока на кръв ще я усетя,
по пулса на сърцето ще трепти.
В приказни начала и в съзвездия
ще търся нея — шепот от мечти.
И пак ще бъда скитница в морето
от погледи,за случена искра,
щом тръгне по следите ѝ сърцето,
защото само тя ми е звезда.
Заражда се от мрака — с чакан трепет,
по моите надежди ще звънти,
ще спре пороя, син на дъждовете,
защото я поканих да влети.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Тасева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
