Сподели самотните ми нощи!
Малко топлина ми подари!
Млада е душата ми все още,
в нея раната Любов гори
и сърдечни земетръси ме люлеят
шеметно, със яростен стремеж.
Приласкай тъгата ми! Във нея
себе си дано да разбереш.
Нежните пространства ме разкъсват
и вината цяла побеля.
Странни заклинания възкръсват -
карат ме без звук да спотая
всеки трепет, всяко подозрение
и да чакам скъп от тебе знак.
Любовта е нашето спасение!
Само в нея живи ще сме пак!
© Нина Чилиянска All rights reserved.