Само веднъж
Човек иска само веднъж да живее,
с любов и животрепкаща душа.
С погледа си никога да не бледнее,
да се кланя и свежда виновно глава.
Зора зрима - нежност да разсипва
у треви дъхави - своя дар за деня.
Нощта да навява спомени свидни,
набъбнали и кипнали в страстта...
Нов ден ражда святост веднъж и умира
в безкрайния твой и мой кръговрат.
Човек своя малък рай преоткрива,
с Алиса прекрасна и нейния мъничък свят.
Ако в мънички същества се превърнем,
скрити под пламнали магични цветя,
очите ни няма никога да посърнат,
дори бръснещ мрак да пъпли в нощта.
© Мариола Томова All rights reserved.
