30 jul 2009, 9:46

Само веднъж

661 0 6

Човек иска само веднъж да живее,

с любов и животрепкаща душа.

С погледа си никога да не бледнее,

да се кланя и свежда виновно глава.

 

Зора зрима - нежност да разсипва

у треви дъхави - своя дар за деня.

Нощта да навява спомени свидни,

набъбнали и кипнали в страстта...

 

Нов ден ражда святост веднъж и умира

в безкрайния твой и мой кръговрат.

Човек своя малък рай преоткрива,

с Алиса прекрасна и нейния мъничък свят.

 

Ако в мънички същества се превърнем,

скрити под пламнали магични цветя,

очите ни няма никога да посърнат,

дори бръснещ мрак да пъпли в нощта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...