Aug 30, 2008, 1:58 PM

Само за миг

  Poetry » Love
1.3K 0 2

Как да опиша с думи нещо, което боли,

нещо, което прелива, което носи сълзи.

Как се описва стихия, която всичко руши,

която сърцето разбива на хиляди парченца дори.

 

Видях за миг, всичко беше красиво,

видях за миг лицето си щастливо.

Може би бе сън или мечта,

мираж от прах в пустинята.

 

От гордост той си тръгна

и даже не можах да го прегърна.

От глупост го раних

и сякаш нож в сърцето му забих.

 

Но и мен ме боли,

а той не иска да го разбере.

И в мене всичко кърви,

но след време ще спре.

 

И както върти се Земята,

и както животът тече,

тъй отминава тъгата

и отново слънце ще пече.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гери All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...