Самодива нощем във гората
на полянка малка заиграва
сред дружки кърши си снагата
с момък млад се тя задява.
А младежът изумен я гледа -
с него тя си прави глума,
не разбира той шегата
и с треперещ глас продума:
Как сърцето си да пазя -
та под ризата ти бяла
гръдта е здраво напращяла,
а със женската си сила ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up